Най-североизточната част от България – Добруджа – обхваща Добричка и Силистренска област.

​

Етнографски групи - Добруджанци е основната етнографска група, разположена в Добруджа и образувана от балканци, полянци и рупци през XVIII - XIX в. Срещат се още  шиковци/ хърцои в Провадийско, гребенци в Силистренско, гагаузи в някои села около Варна.

 

• Eтнически групи - турско население, ромско население (представители на следните групи: калайджии, рудари, калдераши, т.нар. български и турски цигани – дисикане рома и хорахане рома, бургуджии, т.нар. уста милет и мехтер милет и др. ); кримски татари (Добрич), татарски цигани (давулджии) в Балчишко

​

• Eтнолингвистични групи: българско турскоговорящо население – нар. гагаузи (Добрич и Шумен). В Добричка област също живее българско преселено население от Северна Добруджа

​

Музика - Местния песенен и музикален фолклор притежава своеобразни стилови белези, които го отделят от песенната култура на североизточна България.

В Добруджа влиянието на тракийския музикален фолклор се чувства много силно – това се проявява в безмензурните песни (предимно балади и хайдушки), които имат широк звукоред и пищна орнаментика. Тук са запазени някои обредни песни – коледарски, лазарски, на „Буенéц“ и „Дáнец“, на „Пеперуда“ и др. Те са в простичка музикална форма, предимно в 2/4 и някои неравноделни размери – 5/16ª, 7/8ª, 9/16ª и тактова промяна.

​

Танци - Играта на добруджанеца е спокойна и много изразителна. Темпото е умерено, а движенията изразителни. Женското танцуване е деликатно, без да се стреми да привлича погледа. Мъжете са активните и атрактивни фигури в добружданския танц. Хватовете са различни – за опас (за пояс) и за ръце – полюшващи се ритмично нагоре-надолу, напред и назад. Срещат се както масови хора, така и поединични игри – най-характерната сред тях е добруджанския ръченик, изпълняван само от мъже.

​

Специфични танци

• Бръсни цървул (Заруй боб)

• Опас

• Сборенка

• Добруджански ръченик

​

Инструменти - В Добруджа се срещат и по-стари музикални инструменти, като гайда, „тракийски“ кавал (отворен триставен кавал), „доп свирка“ (триставен кавал с мундщук), малка гъдулка, наричана „копáнка“ и тъпан. Още в началото на миналия век хорáта са били съпровождани от т.нар. „Добруджанска тройка“ – група от гайда, малка добруджанска гъдулка и хармоника (инструмент, подобен на акордеон, но вместо клавиши има „копчета“).