Музика
Северозападна България
В тази област фолклорната песенна култура е сравнително слабо развита, и то предимно с по - късни в историческо отношение образци. Песните са откъснати от обредния си контекст и са се развивали по образец на западноевропейската музика. Характерно е разнообразието от неравноделни размери, което от своя страна предполага богатство на танцови форми.
През ХХ в. учените са записали и образци на двугласно пеене - в района на белоградчишко. С течение на времето този маниер е отпаднал.
В ритмично отношение песните са предимно в 2/4, но се наблюдават и някои неравноделни образци – 5/16а, 7/8а, 9/16а, 9/8б и 11/16а. В този район са записани и песни от коледарския цикъл, които се пеят на 5/16а и на тактова промяна – 9/8а+9/8б+9/8б.
Североизточна България
Най - старите фолклорни песни са били силно повлияни от тракийската вокална музика, тъй като в много райони на тази област е имало преселници от Тракия. Доколкото са останали образци от по - архаичните времена, те принадлежат към обредния цикъл (календарни и сватбени).
В по - ново време се разпространяват по - развити в мелодийно и орнаментално отношение песни чрез професионалните певци от групите за народна музика и фолклорните ансамбли.
В ритмично отношение песните са предимно в 2/4, но се наблюдават и някои неравноделни образци – 5/16а, 7/8а, 9/16а и 11/16а.
Шоплук
В тази фолклорна област са запазени едни от най - архаичните песни в България. Те са простички по музикална структура, но съдържат в себе си реликти от далечни исторически времена - двугласно бурдонно пеене, звукови гласови ефекти и орнаментика („трéсене“, провикване). Груповото пеене се осъществява от 3-4 певици, от които първата пее мелодията („óка“), а останалите пеят бурдон („влáчат“).
Всички песни в Средна западна България са функционално обвързани, т.е. те съпровождат някакъв обред, хорó или трудов процес. Тук се срещат и епически песни (наречени още „Марковски“, т.е. възпяващи Крали Марко), които в миналото са били изпълнявани от мъже със съпровод на гъдулка (гýсла).
Песните на Средна западна България са в разнообразен ритъм – равноделни и неравноделни размери – 2/4, 3/4, 4/4,7/8а, 7/16а, 7/8б, 9/16а, както и безмензурни (в свободно темпо, без размер) – жетварски, сватбени, епически.
Ихтимано - Пазарджишка преходна област
Нарича се „преходна“, тъй като се намира между две големи, различни по тип музика области - Средна западна България (с разпространено двугласно пеене) и Тракия (едногласно пеене). В този район се срещат и двата типа пеене – двугласно и едногласно. Двугласът е специфичен, различен от шопския – тук пеят по „чифтове“, т.е. по две певици, като едната пее мелодията, а другата втори глас. За разлика от песните в други двугласни области, тук „трéсенето“ се осъществява от втори глас.
Застъпено е и едногласното пеене, предимно при безмензурните жетварски, сватбарски и други песни. Наблюдава се своеобразен „ритмичен код“, т.е. размерът 11/16а, който е изключително разпространен в тази малка, но интересна област. Срещат се и други размери - 2/4, 7/8а, 7/16а, 7/8б, 9/16а, 15/16, а също тактова промяна – 7/16б+7/16б+11/16а – песента на хоро „Седи Донка“.
Тракия
Повечето песни в Тракия са в бавно и умерено темпо. Безмензурната, свободно изпълнена песен е с едногласна мелодия, богато орнаментирана, с широк тонов обем. Изпълняват се различни по тематика песни – трапезни, любовни, исторически. Срещат се обредни (сватбени, „на буенек“ – момински лазарски обичай, коледарски, „на горá“ и др.), жетварски и хороводни, които се изпълняват на специални моменти.
Странджа
Мелодиите са функционално определени, като особено интересни са обредните – на обичаите „Еньова буля“, „Фúлек“ и др. Тези обреди, заедно с „Нестинарството“ са специфични за този район и представляват своеобразна „визитка“ на областта. Мелодиката и орнаментиката на песните са много специфични, а от размерите се срещат 2/4, 5/8а, 7/8а, 9/8а.
Родопи
Музикалнофолклорната област обхваща главно Родопа планина -Смолянско и част от Кърджалийско. Родопските фолклорни песни са едногласни, построени върху старинен звукоред, наречен пентатоника и с много богата и специфична орнаментика. Богатството на мелодията и тематиката на песните са обратно пропорционални на метроритъма, а оттам и на хореоложки елементи и музикален инструментариум. Безмензурните съставляват близо една трета от всички песни, тези в 2/4 – почти половината. Неравноделните размери са малко – 7/8а (предимно в сватбените обреди ръченица, която тук наричат „пóседница“), 9/8а на който се играе „Свóрнато хоро“ и тактова промяна – 9/8а+9/8а+5/8а+5/8а+9/8а – хорото „Надпяват се малки моми“.
Велинградска област
Най - старинни белези носят двугласните песни на ислямизираните българи (помаците), които са съхранили своята култура, въпреки историческите предизвикателства. От района на гр. Велинград към Пещерско двугласът постепенно отпада и е заменен с едноглас.
Пиринска област
Песните в този регион са изцяло двугласни. Най - често изпълнители на двугласа са жените, които пеят по 4-5 в група антифонно (на запяване и отпяване). До към края на ХХ в. в този региона са се срещали уникални певчески практики - песните „на високо“ от селата Долен и Сатовча, при които жените се разделят на три двойки („чифтове“): първата двойка запява двугласно, втората й отпява (изпълнява същия куплет по същия маниер, а третата двойка се провиква по време на цялото изпълнение. Друга уникална практика е записана в архивите от района на Банско и се нарича „на áцане“ - това е певчески маниер, при който първият глас изпълнява орнаментация, подобна на „трéсенето“ в Шоплука, но във високия певчески регистър.
В по - късни времена се появява и мъжкото бурдонно пеене, като тематиката на песните им е предимно от хайдушкото и освободителното революционно движение.
Още от края на ХIХ в. в местния репертоар се появяват т.нар. градски тип песни, които запазват някои от чертите на старинните образци (напр. неравноделните размери) и в същото време заимстват елементи от западноевропейската музика (пеенето на терци).
Най-често срещаният размер в тази област е 7/8б и 7/16б в умерено и бързо темпо. Безмензурни песни тук почти не се срещат и поради това орнаментиката е несложна и семпла.
Добруджа
Местния песенен и музикален фолклор притежава своеобразни стилови белези, които го отделят от песенната култура на Североизточна България.
В Добруджа влиянието на тракийския музикален фолклор се чувства много силно – това се проявява в безмензурните песни (предимно балади и хайдушки), които имат широк звукоред и пищна орнаментика. Тук са запазени някои обредни песни – коледарски, лазарски, на „Буенéц“ и „Дáнец“, на „Пеперуда“ и др. Те са в простичка музикална форма, предимно в 2/4 и някои неравноделни размери – 5/16а, 7/8а, 9/16а и тактова промяна.
Средногорие
До към средата на ХХ в. тук са били запазени доста обичаи с тяхната музика и танц. Обредните песни, които са характерни за този район са коледарски, на Васильовден, лазарски, Гергьовденски, сватбарски и др. Доста запазен цикъл е и седенкарският, с неговите песни и т.нар. „припéвки“ – кратки хумористични мелодии, в които се „припяват“ присъстващи на седянката моми и момци.