Танци

Двата главни дяла във фолклорното танцово наследство на България са обреден танц и празнично хоро. В обредния танц времето, мястото, обредните роли и редът на изпълнение са предопределени. Като танцови стъпки обикновено те не са много сложни, както са някои празнични хора.

В традиционната култура най - много танцуват момите и ергените - не само на празничното хоро, но и в обредността. По време на обучението си (т. нар. инициация/посвещение) през постите 40 дни преди Коледа и Великден момичета и момчета са изработвали своето двигателно поведение, стойка и походка, което може да се види в достолепната осанка на хората от старите снимки. А лазаруването и коледуването, с които е завършвало тяхното обучение, са били някогашния „изпит за зрелост“. Някога по начина на игра на лазарката, наред с мотиви по шевиците и начина на сплитане на косите се разбирало към кой род принадлежи момичето.

Хора

Северозападна България

В Северозападна България народните танци са живи и динамични. Те откъсват танцьорите от тежкото ежедневие, пренасят ги в света на веселието. Движенията са съсредоточени основно в краката, като тялото реагира с ритмично подрусване на раменете, наречено „натришане“. Стъпките са ситни, но се изпълняват с много енергия. Ръцете се полюшват ритмично и допълват волността в танцуването на северняка. Характерни за тази област са провикванията, които дават израз на емоционалността. Само тук и жените клякат докато танцуват, наравно с мъжете. Хорàта са основно смесени.

Специфични танци

Торлачката
Чичовата
Въртешка

Североизточна България

Там между Дунав и Стара планина се разстила Източна България. Широки и волни, скокливи и динамични са хората от тази област. Музикалното разнообразие е основата за богатството на танцовите движения. Хорàта са предимно смесени и в хват за длани, като ръцете са полюшват ритмично и допълват красотата на танците.

Специфични танци

Грънчарско хоро
Дунавско хоро
Елено моме

Добруджа

Играта на добруджанеца е спокойна и много изразителна. Темпото е умерено, а движенията изразителни. Женското танцуване е деликатно, без да се стреми да привлича погледа. Мъжете са активните и атрактивни фигури в добружданския танц. Хватовете са различни - за опас (за пояс) и за ръце - полюшващи се ритмично нагоре - надолу, напред и назад. Срещат се както масови хора, така и поединични игри - най - характерната сред тях е добруджанския ръченик, изпълняван само от мъже.

Специфични танци

Бръсни цървул (Заруй боб)
Опас
Сборенка
Добруджански ръченик

Шоплук

„Дръж се земьо, шоп те гази“ е казал народа и това описва най - добре шопското танцуване. Едно от най - характерните движения за областта е натрисането, от което цялото тяло вибрира. Движението при натрисането идва от краката, но се предава на ръцете, раменния пояс, дори на бузите. Стъпките са ситни и много бързи. Хватът е за пояс, в шоплука почти няма игра с ръце.

Специфични танци

Селската
Кукунешката
Петрунината

Пиринска Област

Пиринска област

Танците в Пиринската област се характеризират със своя темперамент и изразителност. Пружинирането, приплъзнатата стъпка, множеството пози в които застават по време на танцуване хороигралците, правят хорото да изглежда сякаш то пулсира и диша. Тежките чорбаджийски хора извеждат на преден план силата и емоционалността на мъжете от този край. Характерни за Петричко са Русалийските игри. Жените танцуват спокойно и премерено. Хорàта са от много бавни и тежки до ситни и бързи. Срещат се както хват за длани и за пояс, така и хват за рамене.

Специфични танци

Лито (рехаво) хоро
Испайче
Айдарово хоро (Джангурица)

Ихтимано-пазарджишка област

Букет от ритми и танцови движения - това са хората от Ихтимано - пазарджишка област. Те са бързи и скокливи и носят както волността на Тракиеца, така и остротата на Шопа. Срещат се както женски и мъжки, така и смесени хора.

Специфични танци

Копаница - тактов размер
Иглика
Камишица

Средногорие

Там под полите на Стара планина се е сгушило Средногорието. Танците от тази област се преливат от Тракийския, Северняшкия и Шопския стил на танцуване. В западната част на Средногорието танците са по - ситни и по бързи, а в Източната част - широки и волни. Срещат се основно смесени хора, но на места има запазени както женски, така и мъжки.

Специфични танци

На повръщаница/на повърнато (криво хоро)
Касапската
Тумканата

Велинградска област

Пъстроцветна мозайка от фолклора на македонската, родопската и пазарджишката област. Своеобразен колорит придава специфичният фолклор на армъните (един от най - древните народи на Балканите, чиито представители, известни като "власи", "цинцари" или "куцовласи“). На хорото понякога различните етнически и верски групи си взаимодействат, но още пазят спомен за особеностите на старата традиция.

Специфични танци

На влеканье
На развождане
На разтопяне

Родопи

Танцът на родопчаните е сдържан и спокоен. Високо в планината и отделени от Тракия, хората носят своя характерен облик. Тежки, бавни и разказващи живота в Родопа планина те изразяват мъдрост и достолепие. Смесените хора мъжете и жените танцуват в две отделни групи, разделени с кърпа. Хватовете са за длани, но се среща и хват за рамене при мъжете. Изпълняват се в повечето случаи на песен като темпото е умерено към бавно.

Специфични танци

Йенино хоро
Сворнато
Чукано хоро

Тракия

Танците на Тракия отговарят напълно на нрава на хората от този край. Спокойна, кипра и плавна е играта на тракийката, събрала цялото богатство на народа. Мъжете пък, са „баш“ майсторите на танца. Изправени, горди, с много майсторлък те трополят, клякат, коленичат. Срещат се както характерни женски и мъжки хора, така и навити на девет ката големи смесени хора. Хватовете са за длани и за пояс. Темпото е умерено до бързо.

Специфични танци

Пайдушко
Трите пъти
Шекер Кольовата

Стрнджа

Странджа

Най - характерно за Странжда е нестинарството - танцуването по жарава. В неговите тайнства обаче са посветени малцина. Хорàта са близки до тракийските, но имат собствен облик и темперамент. Женското танцуване на „филлек”, съпроводено с песен кани пролетта и носи жизнерадост и веселие. Среща се както хват за длани, така и за пояс.

Специфични танци

Костадинкината (нестинарско хоро)
Зайчешката
Ляво хоро