Шевици

„През петстотин години робство нашият народ е създал две велики изкуства – народните песни и шевиците.“  

Пенчо Славейков

 

​

Българските традиционни шевици със своето многообразие на мотиви и багри, с неповторимата си красота са едно от най-ярките достижения на народното ни творчество. Те са дело на българката, която откривайки красотата около себе си я вгражда, бод след бод, везейки фигури по пазви и поли.

 

Българката нарича шевицата пис, писмо, защото за нея тя е това, което е за съвременния човек писмеността. От една страна везаната дреха радва ума и вълнува сърцето, а от друга дава информация за отделния човек и за групата, към която принадлежи.

Правенето на шевица е женско занимание, където тя, жената, влага своите тайни. В шевицата са вградени най-интимните чувства и преживявания на българката. Украсата, извезана по откритите изпод горната дреха части на ризата, очертава облеклото и неговите „граници“ затварят отворените краища на дрехата. С нея човекът „огражда“ свое пространство сред околния свят.

Като приложно изкуство с изшиване на цветни конци върху тъкан, българската народна шевица държи едно от първите места в нашия бит. Няма български край през миналия век, в който шевицата да не е прилагана в украсата на облеклото и на други домашни потреби от тъкан.

Огромно е разнообразието на българската шевица. То се дължи на богатото ни наследство от миналото, на даровитата творческа проява на българката и на голямата наличност у нас на материали за шев (лен, коноп, вълна, памук, коприна) и за багри.

Народната шевица е изградена от прости линеарни съчетания от прави, криви, чупени, вълнообразни, спираловидни и др.линии или геометрични фигури (триъгълници, квадрати, ромбове и т.н.), очертания на предмети от всекидневния живот, на растения, животни, човешки фигури и т.н. И формите, и съдържанията се изразяват не само в рисунки и оцветявания, които в българската шевица са извънредно разнообразни, но и в сложни композиции.

В зависимост от носиите, българската народна шевица се е оформила в повече от двадесет значителни разновидности, заемащи различни райони. За територия като нашата това е твърде много.

Групи от западния район:
 

• Пиринска

• Кюстендилска

• Гоцеделчевска

• Самоковско-Ихтиманска

• Софийска

• Граовска

• Трънска

• Кулско-Видинска

• Ловешка

• Плевенска

• Никополска

Групи от Източния район:
 

• Габровска

• Русенска

• Разградска

• Коларовградска

• Елховска

• Карнобарско-ямболска

• Карнобатска (южна)

• Одринско-малоазийска

• Узункюприйска

• Димотишка

• Дедеагашка

• Казанлъшка

• Среднородопска

Тук не влиза украсата с нашивки по горното облекло, каквито са белките по сукманите в Южна България и Балкана.

Пиринска шевица
В районите на Петричка и Санданска околия по полите на женските ризи има тъмночервена шивачна украса предимно в растителни очертания. Мотивите са по-сложни. Цветовете обикновено са кръстовидно разширени. Шевицата е едра по размер.

Кюстендилска шевица
Приложена главно по полите и ръкавите на старите женски ризи, тя е известна само в селата от Кюстендилска околия. По общ вид тя е едно от редките у нас почти миниатюрно везмо. Тези дребни по размери шевици са давани винаги самостойно на белия фон на платното и почти без допълнителни везма. По общ колорит са предимно розовочервени или червени.

Гоцеделчевска шевица
Сравнително с много малък обсег - града и някои села от околията му. Въпреки това тя е доста богато развита във вариантно отношение и в колорит: едни са в лилав, други в кафяв, трети в оранжев тон. Мотивните форми не зависят от общия колорит. Характерен за тия мотиви е големия брой варианти на растителни по естеството си орнаменти. Друга особеност на тази шевица са многото миниатюрни квадратчета из празните пространства на орнамента. Извезаните образи са твърде усложнени: с много стъбла, които винаги са тънки, ловко и свободно огънати. Типичен за тази шевица е гребеновидния орнамент, представен като едностранно силно нарязан лист.

Самоковска шевица
Нигде другаде в Югозападна България шевицата не е така добре запазена и развита, както в Самоковско. Белезите на самоковската шевица са били разпространени не само в Самоковска околия, но и в Ихтиманско, Граовско, Софийско и Радомирско, покрай специфичните за тия околии шевици.
Самоковската шевица е представена от два вида произведения - ръкавни и наполни. Разликата е повече в размерите от колкото в съдържанието и сила им. Тя е предимно ярка или тъмночервена, подсилена с тъмновинен или оранжев и розов цвят.
Ръкавните шевици в Самоковско са украсявани по правило с по един или два едри растителни мотива. Най - постоянният вид на тия мотиви е сводообразно извито стъбло, украсено отвън с листа, а на наведения връх - цвят от рода на обичките, или плод, подобен на ябълка.

 

Сравнително много рядко в самоковската шевица се среща животинска фигура. Само образът на птицата, винаги стилизуран, може да се види по полите.

Ихтиманската шевица е разпространена главно в ихтиманска оболия, но се среща и в Елинпелинско, Софийско и Граовско. По видя тя е разновидност на самоковската със следните особености: необикновено силно стилизувани и геометризувани растителни мотиви с характерни гребеновидни листа. Колоритно тези шевици са светлочервени с оранжев оттенък. Заостреността на елементите в рисунъка на шевицата е определяща от първа степен.

Софийска шевица
Разпространението на типичната софийска шевица е главно в Софийското поле, или по-точно в околиите Софийска и Елинпелинска.
Специфичната софийска шевица се намира по ръкавите на женските ризи, а така също и по пазвите на мъжките ризи. Колоритно тази шевица е червена, като червеният тон се движи между най - ясно червен, малинен и тъмночервен. Зеленият, синият, оранжевият и червеният цвят са допълнителни, съразмерно и различно комбинирани с червения. Една от типичните форми на софийската шевица е тапетната разпоредба на отделни мотиви, които могат да бъдат осмолъчни и силно островърхи звезди, кръстове, стилизувани по начин, довеждащи дори до формата на краснописната буква Ф.

Граовската шевица
„Граовска“ се нарича, защото е представена по ръкавите на женските ризи главно в Певнишко-мошинската котловина, носеща нарочното название Граово. Към северозапад тия шевици стигат до Трънско.
И тази шевица е от типа на едрите композиции, каквито са повечето западнобългарски везма. В тия си размери тя е единствената издържана плътна шевица у нас с извънредно ясни мотивни очертания по негативен път.  Общо тонът на полетата и на орнаментите бива строго издържан в ясночервено, малиненочервено, тъмновинено или оранжевочервено. По такъв начин шевицата остава почти едноцветна. С всички свои качества граовската шевица, която днес е запазена сравнително най-малко, е най-скъпата. С тъмночервените оцветявания и с някои от очертанията си тя наумява белезите на древновизантийския пурпур и в това отношение е интересна като исторически факт.

Трънска шевица
Днес в трънско не съществува почти никаква шевична украса по облеклото. По техника трънската шевица е също „наснована“ и изпълнена с полегат разминат бод. Мотивно тя се характеризира като изключително растителна: високи до 50 см. тънки стъбла, извезани с основната цветна прежда и снабдена със стилизирани цветенца встрани. Обикновено цветенцата приличат на карамфили. По техника трънската шевица е също „наснована“ и изпълнена с полегат разминат бод. Тя обаче не е плътна както граовската, а със самостоятелни орнаменти върху неизвезания фон на плата.

С „кулско – видинска“ се означава шевицата главно по мъжки и женски ризи в околиите Кулска, Видинска, Белоградчишка, па дори и Ломска, Берковска и Врачанска. Тази шевица е най-масово представена и запазена до най-късно време.
Характерния тон е малиненочервен, а допълнителни - зелен, виолетов, син, ясночервен и тъмночервен. В тази шевица преобладава растителният орнамент, стилизуван в различни степени. Най-типичен е образът на несиметрично изправено стръкче с цвят обичка или стилизиран във форма на краснописно Ф. Тук се срещат и строго геометрични орнаменти като звездички, снежинки и други, които преминават често незабелязано в розетки. Животинският орнамент е много слабо застъпен в тази западнобългарска шевица.

Ловешката шевица
Тя е разпространена най-много в селата на юг и север от гр. Ловеч, но се среща и в някои от селата на Плевенско, Павликенско и Севлиевско. Приложението й е главно по мъжките и женските ризи и по старинните сокайни забраждания.
Колоритно ловешката шевица се отличава със своята чевенина. Допълнителни цветове – черен, кафяв, син, зелен и жълт - тук се прилагат и по-значителни размери и допринасят повече за пъстротата на шевицата изобщо.
Растителния елемент в ловешката шевица е най - постоянен. Често пъти той е добре детайлиран и винаги направо върху белия фон на платното. Яснотата и самостоятелността на мотива са налице дори и при сложните композиции на украсата на някой ризи.
Ярката червенина, грижливото очертание на растителния мотив, съответно едрите размери на мотива в Ловешко дават едно от редките постижения на народното ни шевическо изкуство.  

Плевенската шевица
Разпространена най-много в Плевенско, но е твърде честа и в Никополско, и в Ловешко. Тя се различава рязко от кулско-видинската и ловешката шевица със своя дълбоко тъмен цвят. Може да се каже, че тя е черно  или тъмно кафява. Тъмнотата на тази шевица се дължи преди всичко на обстоятелството, че е плътна, т.е. образът е вписан в плътно извезан тъмен фон, който образува сравнително едри четериъгълни петна, наредени много близко едно до друго. Вписаните пък орнаменти, винаги растителни, се отличават с крайна схематичност и безплътност.
Този вид тежка шевица по ризите в Плевенско обаче е почти винаги съчетан с миниатюрно везмо, изпълнено само с тънък конец и с насновачен бод. Най - типични са фигурите на симетрични цветчета с чашковидни форми, дадени полегато, изправени или в сложно разклонено стръкче.

Никополска шевица
Предимно  в Никопол и околията му, но понеже едни от най-характерните й особености могат да се срещат и в Плевенско, тя често минава и като плевенска. Общият тон на тази шевица е ярко малиненочервен, притежаващ по-голям блясък поради наличността на повече коприна.
Мотивно никополската шевица може да се определи като предимно геометрична. Животинските мотиви и при тази шевица са оскъдни. Тук се среща схематичния образ на крилат кон, така също и на човешко лице - значително по - развито отколкото в кулско - видинската шевица.
Не може да се говори за никополска шевица без нараменната украса на женската риза, която украса е в колоритен, стилен и технически контраст с останалите. Тази шевица е винаги линеарна или строго геометрична : големи и малки ромбове, съчетани със зигзаговидни и остроъгълно разклонени линии.
 

Източник:  „Български народни шевици“ Елена Тодорова
Източник: „Българска народна шевица“ Росица Чуканова
 http://www.nasledstvoto.com

​

​

​

Опис на заснетите движими културни ценности от фонд „Шевици“ на института за етнология и фолклористика с етнографски музей – БАН

Описът е направен по новоприетата подялба, придържаща се към класификацията на Елена Стоин на музикалните фолклорни диалекти.

​

Изготвил описа:  гл. ас. д-р Ива Станоева, ИЕФЕМ - БАН