Фолклор
Традициите и фолклора на България
Изследванията върху традициите и фолклора в България представят различни аспекти на българската народна култура, която в класическия си вид запазва своето условно единство до края на ХІХ век.
Българинът винаги е бил „отворен“ към света, и съответно българската народна култура е била „възприемчива“ за новото. Традициите отразяват нашите изконни ценности като толерантност и зачитане на културните особености, отхвърляне на расизма, ксенофобията и антисемитизма.
Многовековното съжителство на различни етнически общности в България е направило възможно приемането на различията, на другостта във верски и културно-битов план. Това е особено видимо при общото празнуване на календарните празници, отбелязвани с местни събори и фестивали, като Сурва, Йордановден, Баба Марта, Благовец, Гергьовден, Еньовден и др.
Традиционната ни култура има невероятна способност да сближава различното и да го приобщава. Това е отразено в изящните предмети на занаятчийското изкуство: произведенията на грънчарските работилници в Троян, Габрово, Бусинци, Варна и Айтос; вълшебството от цветове и форми на Чипровските килими; „бялата магия“ на калоферската дантела; майсторската изработка на гайтаните в Трявна. Част от тази забележителна материална култура е съхранена във фондовете на Националния етнографски музей в София, където могат да бъдат видени изделия от дърво, мед и ковано желязо, както и най-богатата в страната колекция от оригинални костюми и образци на традиционни дрехи и свързаните с тях шевици, тъкани и накити от периода ХІХ-началото на ХХ век.
Обвързан дълбоко с духовното развитие на българите и с културните традиции на останалите балкански народи е и българският фолклор. Изследванията показват приемственост между традиционния фолклор и духовния живот на древните траки, както и сложна трансформация на славянската и прабългарската традиции, осъществена с особена интензивност след ІХ в., след приемането на християнството и утвърждаването на българската писменост.
Впечатлява хармонията, ритъмът и динамиката на българската музика, представена в нейните локални варианти на родопската, тракийската, шопската и македонската песен и инструментални стилове, както и на българския песенен двуглас и феномена на неравноделните тактове. Днес нашата фолклорна традиция се радва на специфичен интерес от страна на новите явления в музиката, където си дават среща различни стилови и жанрови форми. Удивителни в своите послания и художествена стилистика са примерите от българския словесния фолклор в цялото му многообразие - от приказката до пословицата и поговорката. Българските приказки и легенди разкриват специфичен светоглед, основан на древни митологични възгледи и символика и утвърждаващ универсални ценности като справедливост и честност, уважение и зачитане на семейството и рода, трудолюбие и взаимопомощ.