Обхваща селищата по течението на реките Струма (Благоевградско, Санданско, Петричко) и Места (Банско, Разложка, Гоцеделчевско), както и част от западните Родопи.

Етнографски групи - македонци е преобладаващата етнографска група в югозападната част на България, Благоевградски регион. Част от населението на област Кюстендил, спадаща към географската област Македония, спада към голямата етнографска група на шопите.

​

• етнически групи: ромско население (представители на следните групи – т.нар. йерлии - български и турски цигани, които са музиканти и са познати като „зурнаджии“ (Петричко), калдераши;

​

• етноконфесионални групи: българско мюсюлманско население (помаци) (Благоевград) ;

 

​

 

​

Музика - песните в този регион са изцяло двугласни. Най-често изпълнители на двугласа са жените, които пеят по 4-5 в група антифонно (на запяване и отпяване). До към края на ХХ в. в този региона са се срещали уникални певчески практики – песните „на високо“ от селата Долен и Сатовча, при които жените се разделят на три двойки („чифтове“): първата двойка запява двугласно, втората й отпява (изпълнява същия куплет по същия маниер, а третата двойка се провиква по време на цялото изпълнение.

 

Друга уникална практика е записана в архивите от района на Банско и се нарича „на áцане“ – това е певчески маниер, при който първият глас изпълнява орнаментация, подобна на „трéсенето“ в Шоплука, но във високия певчески регистър.
 

В по-късни времена се появява и мъжкото бурдонно пеене, като тематиката на песните им е предимно от хайдушкото и освободителното революционно движение.

Още от края на ХIХ в. в местния репертоар се появяват т.нар. градски тип песни, които запазват някои от чертите на старинните образци (напр. неравноделните размери) и в същото време заимстват елементи от западноевропейската музика (пеенето на терци).

Най-често срещаният размер в тази област е 7/8б и 7/16б в умерено и бързо темпо. Безмензурни песни тук почти не се срещат и поради това орнаментиката е несложна и семпла.

​

 

Инструменти - народните инструменти, които са се използвали в миналото са гайда, двоянка, свóрче (овчарска свирка), кемене (гъдулка), тамбура (дрънка), тъпан, дайре и тарамбука. Те са служели за съпровод на хорáта, а някои от тях – тамбурата – за съпровод на епическите песни.

 

 

​

Танци - Танците в Пиринската област се характеризират със своя темперамент и изразителност. Пружинирането, приплъзнатата стъпка, множеството пози в които застават по време на танцуване хороигралците, правят хорото да изглежда сякаш то пулсира и диша. Тежките чорбаджийски хора извеждат на преден план силата и емоционалността на мъжете от този край. Характерни за Петричко са Русалийските игри. Жените танцуват спокойно и премерено. Хорàта са от много бавни и тежки до ситни и бързи. Срещат се както хват за длани и за пояс, така и хват за рамене.

​

​

Специфични танци

• Лито (рехаво) хоро

• Испайче

• Айдарово хоро (Джангурица)

​