Родопи - Музикалнофолклорната област обхваща главно Родопа планина – Смолянско и част от Кърджалийско.

​

Етнографски групи - рупците са разположени в дебрите на Средните Родопи, в областта Рупчос, между басейните на  р. Въча (Кричимска река) и р. Чая (Станимашка река).

 

• етнически групи - турско население, ромско население (предимно представители на т.нар. турските цигани);

​

• етноконфесионални групи: българско мюсюлманско население (помаци); мюсюлманско алианско турско население;

​

Музика -  Родопските фолклорни песни са едногласни, построени върху старинен звукоред, наречен пентатоника и с много богата и специфична орнаментика. Богатството на мелодията и тематиката на песните са обратно пропорционални на метроритъма, а оттам и на хореоложки елементи и музикален инструментариум. Безмензурните съставляват близо една трета от всички песни, тези в 2/4 – почти половината. Неравноделните размери са малко – 7/8а (предимно в сватбените обреди ръченица, която тук наричат „пóседница“), 9/8ª на който се играе „Свóрнато хоро“ и тактова промяна – 9/8ª+9/8ª+5/8ª+5/8ª+9/8ª – хорото „Надпяват се малки моми“.

 

 

 

Инструменти - Инструментите, на които се е свирило в миналото са твърде малко. Най-любимият и използван инструмент и бил (а и до днес си остава) родопската кабá гайда. Тя е с ниска звучност и се среща само в Родопите. В някои българомохамедански села е имало и свирачи на старинна тамбура, наречена „байламá“. Тя е служела за съпровод на епически песни. Овчарите в миналото са свирели на т.нар. „чифт-кавали“ – това са два големи едноставни кавала, на които единият свирач свири мелодията, а другият – исо (един неподвижен тон). Наличието на такива инструменти показва, че в древността може би е било разпространено двугласното пеене, но с течение на времето е отпаднало като практика. Друго доказателство за това е наличието на специфичен по структура и стил двуглас в гр. Неделино. В околните селища се пее едногласно.

​

​

Танци - Танцът на родопчаните е сдържан и спокоен. Високо в планината и отделени от Тракия, хората носят своя характерен облик. Тежки, бавни и разказващи живота в Родопа планина те изразяват мъдрост и достолепие. Смесените хора мъжете и жените танцуват в две отделни групи, разделени с кърпа. Хватовете са за длани, но се среща и хват за рамене при мъжете. Изпълняват се в повечето случаи на песен като темпото е умерено към бавно.

​

Специфични танци

• Йенино хоро

• Сворнато

• Чукано хоро

​