Северен централен и североизточен район - Включва областите Велико Търново, Габрово, Ловеч, Плевен, Русе, Търговище, Разград, Шумен и част от Варна. Северозападният регион е част от етнографската област Мизия, който се отличава с етническо и културно разнообразие. Северозападният регион е част от етнографската област Мизия, който се отличава с етническо и културно разнообразие.

Етнографски групи - полянци/ ерлии (тукашни, местни), разположени в областта между Дунав и Стара планина, от р. Искър на запад до Силистра на изток; балканци/ балканджии е населението на Стара планина и Предбалкана, на изток от Искърския пролом, капанците се срещат в някои села на Търговищко и Разградско;

​

​

• Eтнически групи - ромско население представители на следните групи: рудари, калдераши, т.нар. български и турски цигани – дисикане рома и хорахане рома , бургуджии, т.нар. уста и мехтер милет, т.нар. пурчури и др. ), кримски татари (Русенско и Силистренско); турско население (Никопол, Ловешко), кримски татари (с. Дебово, Никополско, Шумен).

• Eтнорелигиозни групи - католическо българско население (Белене, с, Малчика, Асеново, с. Ореш, с. Драгомирово, Свищовско), мюсюлманско алианско турско население, българско мюсюлманско население (помаци) – Тетевенско,  Сливо поле, Русенско и Златарица, руси старообредци (кв. Айдемир, Силистренско, с. Казашко (Варненско). Тук също живее българско преселено население – от Македония и Тракия.

• Етнолингвистични групи – гагаузи (Варна и Шумен)
  
   

 

​

​

Музика - най-старите фолклорни песни са били силно повлияни от тракийската вокална музика, тъй като в много райони на тази област е имало преселници от Тракия. Доколкото са останали образци от по-архаичните времена, те принадлежат към обредния цикъл (календарни и сватбени). В по-ново време се разпространяват по-развити в мелодийно и орнаментално отношение песни чрез професионалните певци от групите за народна музика и фолклорните ансамбли.
В ритмично отношение песните са предимно в 2/4, но се наблюдават и някои неравноделни образци – 5/16ª, 7/8ª, 9/16ª и 11/16ª.

Инструменти - в североизточна България се срещат и по-стари музикални инструменти, като гайда, „тракийски“ кавал (отворен триставен кавал), „доп свирка“ (триставен кавал с мундщук), гъдулка, тъпан. Още в началото на миналия век навлиза модата на т.нар. „духови банди“ – малък оркестър от предимно духови инструменти, който е съпровождал мегданските и празничните хорá.

​

Танци

​
 

​