Североизточна България

Обратно към картата

Северен централен и североизточен район - Включва областите Велико Търново, Габрово, Ловеч, Плевен, Русе, Търговище, Разград, Шумен и част от Варна. Северозападният регион е част от етнографската област Мизия, който се отличава с етническо и културно разнообразие. Северозападният регион е част от етнографската област Мизия, който се отличава с етническо и културно разнообразие.

Етнографски групи - полянци/ ерлии (тукашни, местни), разположени в областта между Дунав и Стара планина, от р. Искър на запад до Силистра на изток; балканци/ балканджии е населението на Стара планина и Предбалкана, на изток от Искърския пролом, капанците се срещат в някои села на Търговищко и Разградско;

Eтнически групи - ромско население представители на следните групи: рудари, калдераши, т.нар. български и турски цигани – дисикане рома и хорахане рома , бургуджии, т.нар. уста и мехтер милет, т.нар. пурчури и др. ), кримски татари (Русенско и Силистренско); турско население (Никопол, Ловешко), кримски татари (с. Дебово, Никополско, Шумен).
Eтнорелигиозни групи - католическо българско население (Белене, с, Малчика, Асеново, с. Ореш, с. Драгомирово, Свищовско), мюсюлманско алианско турско население, българско мюсюлманско население (помаци) – Тетевенско, Сливо поле, Русенско и Златарица, руси старообредци (кв. Айдемир, Силистренско, с. Казашко (Варненско). Тук също живее българско преселено население – от Македония и Тракия.
Етнолингвистични групи – гагаузи (Варна и Шумен)

Музика - най-старите фолклорни песни са били силно повлияни от тракийската вокална музика, тъй като в много райони на тази област е имало преселници от Тракия. Доколкото са останали образци от по-архаичните времена, те принадлежат към обредния цикъл (календарни и сватбени). В по-ново време се разпространяват по-развити в мелодийно и орнаментално отношение песни чрез професионалните певци от групите за народна музика и фолклорните ансамбли.
В ритмично отношение песните са предимно в 2/4, но се наблюдават и някои неравноделни образци – 5/16ª, 7/8ª, 9/16ª и 11/16ª.

Инструменти - в североизточна България се срещат и по-стари музикални инструменти, като гайда, „тракийски“ кавал (отворен триставен кавал), „доп свирка“ (триставен кавал с мундщук), гъдулка, тъпан. Още в началото на миналия век навлиза модата на т.нар. „духови банди“ – малък оркестър от предимно духови инструменти, който е съпровождал мегданските и празничните хорá.

Танци

Народни носии:

Женска носия – с. Алфатар, Силистренско	Мъжка носия – с. Сребърна, Силистренско	Женска носия – гр. Килифарево
Мъжка носия - Свищовско	Мъжка носия – с. Караисеин (дн. Райко Даскалово), Павликенско	Женска носия – гр. Бяла, Русенско
Мъжка и женска носия – Русенко	Мъжка носия – гр. Смядово	Мъжка носия – с. Малорад, Оряховско
Мъжка носия – с. Ореш, Свищовско	Женска носия – с. Голеш, Ловешко	Мъжка носия – с. Слатина, Ловешко
Мъжка носия – с. Ново село, Троянско	Женска носия – гр. Троян	Мъжка носия – с. Въбел, Никополско
Женска носия – с. Въбел, Никополско	Мъжка носия – с. Веселиново, Преславско	Женска носия – с. Риш, Преславско

Oпис на рисунки на художничката евгения лепавцова от фонд народописен архив на института по етнология и фолклористика с етнографски музей при българска академия на науките.
Описът е изготвен от д-р Ани Кирилова, Веска Борисова, Елка Минчева

Шевици:

Част от ръкав, везан с вълнени конци, с. Брест, общ. Гулянци, обл. Плевен.	Везана част от ръкав на женска риза от памучен плат, Плевенско	Ръкави на женска риза, везани с вълнени конци. Никополско, обл. Плевен.
Част от мъжка пазва. Бяло памучно платно, везано с вълнени конци, с. Любичево, общ. Антоново, обл. Търговище.	Част от мъжка пазва. Бяло памучно платно, везано с вълнени конци, с. Любичево, общ. Антоново, обл. Търговище.	Част от ръкав. Бяло памучно платно, везано с копринени и вълнени конци, Шуменско.
Част от пола на женска риза, везана с памучни конци, Шуменско.	Част от пола на женска риза, везана с вълнени конци, Плевенско.	Част от пола на женска риза, везана с вълнени конци, Плевенско.
Част от пола на женска риза, везана с вълнени конци, Никополско, обл. Плевен.	Сокайна шевица. Част от дълга правоъгълна бяла кърпа, използвана при невестинско забраждане „сокай“, везана с копринени конци, жълта сърма и бяла тел, Габровско.	Сокайна шевица. Част от дълга правоъгълна бяла кърпа, използвана при невестинско забраждане „сокай“, везана с копринени конци, жълта сърма и бяла тел, Габровско.
Сокайна шевица. Част от дълга правоъгълна бяла памучна кърпа, използвана при невестинско забраждане „сокай“, везана с копринени конци, жълта сърма и жълта тел, завършваща с дълги свилени конци, с. Царева ливада, общ. Дряново, обл. Габрово.	Сокайна шевица. Част от дълга правоъгълна бяла памучна кърпа, използвана при невестинско забраждане „сокай“, везана с копринени конци, жълта сърма и жълта тел, завършваща с дълги свилени конци, с. Царева ливада, общ. Дряново, обл. Габрово.	Сокайна шевица. Черен плат, ажурно везан с копринени конци и бяла тел, пришиван към дълга правоъгълна бяла памучна кърпа, използвана при невестинско забраждане „сокай“, с. Боженци, обл. Габрово.
Сокайна шевица. Черен плат, ажурно везан с копринени конци и бяла тел, пришиван към дълга правоъгълна бяла памучна кърпа, използвана при невестинско забраждане „сокай“, с. Боженци, обл. Габрово.	Сокайна шевица. Черен плат, везан с коприна и бяла плоска тел, пришиван към дълга правоъгълна бяла памучна кърпа, използвана при невестинско забраждане „сокай“, Габровско.	Сокайна шевица. Черен плат, везан с коприна и бяла плоска тел, пришиван към дълга правоъгълна бяла памучна кърпа, използвана при невестинско забраждане „сокай“, Габровско.
– Сокайна шевица с вълнени и копринени конци, бяла плоска тел, пришивана към дълга правоъгълна бяла памучна кърпа, използвана при невестинско забраждане „сокай“, Габровско.	– Сокайна шевица с вълнени и копринени конци, бяла плоска тел, пришивана към дълга правоъгълна бяла памучна кърпа, използвана при невестинско забраждане „сокай“, Габровско.	Severoiztochen-severen-cent__136 1-res
– Сокайна шевица. Част от дълга правоъгълна бяла кърпа, използвана при невестинско забраждане „сокай“, везана с копринени конци и използван ажурен бод, Габровско.	– Сокайна шевица. Част от дълга правоъгълна бяла кърпа, използвана при невестинско забраждане „сокай“, везана с копринени конци и използван ажурен бод, Габровско.	– Сокайна шевица. Част от дълга правоъгълна бяла кърпа, използвана при невестинско забраждане „сокай“, везана с копринени конци и използван ажурен бод, Габровско.