Северозападния Район (Регион) включващ областите Видин, Монтана, Враца. Част е от етнографската област Мизия.

Етнографски групи - по-голямата етнографска група полянци / ерлии (тукашни, местни), разположени в областта между Дунав и Стара планина, от р. Искър на запад до Силистра на изток. Торлаците са в Белоградчишко, Чипровско и Берковско.

​

• Етнически групи - ромско население (представители на следните групи: калайджии, решетари, румъноезични рудари, калдераши, т.нар. турски цигани (хорахане рома, кошничари, бургуджии, т.нар. гръцки цигани биволари, музиканти, и др.

​

• Етнолингивистични групи - българско румъноезично население (власи)

​

• Етнолингивистични групи - етнорелигиозни групи – евреи (Лом)

​

​

Музика - В тази област фолклорната песенна култура е сравнително слабо развита, и то предимно с по-късни в историческо отношение образци. Песните са откъснати от обредния си контекст и са се развивали по образец на западноевропейската музика. Характерно е разнообразието от неравноделни размери, което от своя страна предполага богатство на танцови форми. През ХХ в. учените са записали и образци на двугласно пеене – в района на белоградчишко. С течение на времето този маниер е отпаднал. В ритмично отношение песните са предимно в 2/4, но се наблюдават и някои неравноделни образци – 5/16ª, 7/8ª, 9/16ª, 9/8б и 11/16ª. В този район са записани и песни от коледарския цикъл, които се пеят на 5/16ª и на тактова промяна – 9/8ª+9/8б+9/8б.

Инструменти - в Северозападна България се срещат и по-стари музикални инструменти, като гайда, голям дудýк (триставен кавал с мундщук), малък дудýк (едноставен), двоянка, тъпан, окарúна.

Още в началото на миналия век навлиза модата на т.нар. „духови банди“ – малък оркестър от предимно духови инструменти, който е съпровождал мегданските и празничните хорá.

​

Танци

​

В Северозападна България народните танци са живи и динамични. Те откъсват танцьорите от тежкото ежедневие, пренасят ги в света на веселието. Движенията са съсредоточени основно в краката, като тялото реагира с ритмично подрусване на раменете, наречено „натришане“. Стъпките са ситни, но се изпълняват с много енергия. Ръцете се полюшват ритмично и допълват волността в танцуването на северняка. Характерни за тази област са провикванията, които дават израз на емоционалността. Само тук и жените клякат докато танцуват, наравно с мъжете. Хорàта са основно смесени.

Специфични танци

• Торлачката

• Чичовата

• Въртешка