
Северозападна България
Обратно към картата
Северозападния Район (Регион) включващ областите Видин, Монтана, Враца. Част е от етнографската област Мизия.
Етнографски групи - по-голямата етнографска група полянци / ерлии (тукашни, местни), разположени в областта между Дунав и Стара планина, от р. Искър на запад до Силистра на изток. Торлаците са в Белоградчишко, Чипровско и Берковско.
-
Етнически групи - ромско население (представители на следните групи: калайджии, решетари, румъноезични рудари, калдераши, т.нар. турски цигани (хорахане рома, кошничари, бургуджии, т.нар. гръцки цигани биволари, музиканти, и др.
-
Етнолингивистични групи - българско румъноезично население (власи)
-
Етнолингивистични групи - етнорелигиозни групи – евреи (Лом)
Музика - В тази област фолклорната песенна култура е сравнително слабо развита, и то предимно с по-късни в историческо отношение образци. Песните са откъснати от обредния си контекст и са се развивали по образец на западноевропейската музика. Характерно е разнообразието от неравноделни размери, което от своя страна предполага богатство на танцови форми. През ХХ в. учените са записали и образци на двугласно пеене – в района на белоградчишко. С течение на времето този маниер е отпаднал. В ритмично отношение песните са предимно в 2/4, но се наблюдават и някои неравноделни образци – 5/16ª, 7/8ª, 9/16ª, 9/8б и 11/16ª. В този район са записани и песни от коледарския цикъл, които се пеят на 5/16ª и на тактова промяна – 9/8ª+9/8б+9/8б.
Инструменти - в Северозападна България се срещат и по-стари музикални инструменти, като гайда, голям дудýк (триставен кавал с мундщук), малък дудýк (едноставен), двоянка, тъпан, окарúна.
Още в началото на миналия век навлиза модата на т.нар. „духови банди“ – малък оркестър от предимно духови инструменти, който е съпровождал мегданските и празничните хорá.
В Северозападна България народните танци са живи и динамични. Те откъсват танцьорите от тежкото ежедневие, пренасят ги в света на веселието. Движенията са съсредоточени основно в краката, като тялото реагира с ритмично подрусване на раменете, наречено „натришане“. Стъпките са ситни, но се изпълняват с много енергия. Ръцете се полюшват ритмично и допълват волността в танцуването на северняка. Характерни за тази област са провикванията, които дават израз на емоционалността. Само тук и жените клякат докато танцуват, наравно с мъжете. Хорàта са основно смесени.
Специфични танци
-
Торлачката
-
Чичовата
-
Въртешка
Народни носии:
![]() Женска носия - с.Бързия, Берковско | ![]() Мъжка носия - с.Толовица, Белоградчишко | ![]() Невестински костюм от с.Чупрене, Белоградчишко |
---|---|---|
![]() Невестинско облекло - с.Ново Село, Видинско | ![]() Мъжка носия - с.Якимово, Ломско | ![]() Мъжка носия - с.Чирен, Врачанско |
![]() Моминско облекло - с. Люти брод, Врачанско | ![]() Женска но сия - с. Якимово, Ломско |
Oпис на рисунки на художничката евгения лепавцова от фонд народописен архив на института по етнология и фолклористика с етнографски музей при българска академия на науките.
Описът е изготвен от д-р Ани Кирилова, Веска Борисова, Елка Минчева
Шевици:
![]() Част от ръкав на женска риза. Бяло домашно памучно платно, везано с вълнени и памучни конци, Видинско. | ![]() Пазва. Червен вълнен плат с нашити по него копринени шнурове, флутурки и гайтани от бяла сърма, гр. Чипровци, обл. Монтана. | ![]() Везана част от ръкави. Памучно платно, везано с вълнени конци, Врачанско. |
---|---|---|
![]() Част от ръкави, везани с вълнени и копринени конци, Врачанско. | ![]() Част от ръкави, везани с вълнени и копринени конци, Врачанско. |