Шоплук (Средна западна България) Разделя се на три подобласти – същински Шоплук (Софийско, Свогенско, Дупнишко, Самоковско), Граово (Пернишко, Брезнишко, Радомирско) и Западни покрайнини (Годечко, Трънско, Кюстендилско).

​

Етнографски групи - Шопи е населението на Средна Западна България; вътрешно тази етнографска група се дели на по-малки под-групи като: собствено шопи (или “дървени шопи”) в Софийско, граовци в Пернишко и Брезнишко, знеполци в Трънско, нишавци в Царибродско и Пиротско, височани (или планинци) в Годечко и Искрецко, мраканци в Радомирско, къцавци в Кюстендилско, кекавци в Дупнишко, кусаци в Самоковско

 

• етнически групи - ромско население (представители на следните групи – т.нар. йерлии (български и турски цигани – дасикане рома и хорахане рома, калдераши, джоревци)

​

• етнорелигиозни групи - арменци (София), евреи (София)

​

Музика - в тази фолклорна област са запазени едни от най-архаичните песни в България. Те са простички по музикална структура, но съдържат в себе си реликти от далечни исторически времена – двугласно бурдонно пеене, звукови гласови ефекти и орнаментика („трéсене“, провикване). Груповото пеене се осъществява от 3-4 певици, от които първата пее мелодията („óка“), а останалите пеят бурдон („влáчат“).

​

Всички песни в Средна западна България са функционално обвързани, т.е. те съпровождат някакъв обред, хорó или трудов процес. Тук се срещат и епически песни (наречени още „Марковски“, т.е. възпяващи Крали Марко), които в миналото са били изпълнявани от мъже със съпровод на гъдулка (гýсла).

Песните на Средна западна България са в разнообразен ритъм – равноделни и неравноделни размери – 2/4, 3/4, 4/4,7/8ª, 7/16ª, 7/8б, 9/16ª, както и безмензурни (в свободно темпо, без размер) – жетварски, сватбени, епически.

 

Инструменти - Инструменталната музика е била предимно съпровождаща хорá и рядко песни. Единствено пастирското свирене е било самостоятелно. Тук се срещат следните инструменти:

• Духови – дудук, двоянка, овчарска свирка (костена), гайда;

• Струнни – гъдулка („кеменчé“);

• Ударни – тъпан и дайре.

​

Танци

​

„Дръж се земьо, шоп те гази“ е казал народа и това описва най-добре шопското танцуване. Едно от най-характерните движения за областта е натрисането, от което цялото тяло вибрира. Движението при натрисането идва от краката, но се предава на ръцете, раменния пояс, дори на бузите. Стъпките са ситни и много бързи. Хватът е за пояс, в шоплука почти няма игра с ръце.

​

Специфични танци

• Селската

• Кукунешката

• Петрунината