Странджа - Най-източната част от територията на Тракия притежава специфични черти, поради което се определя  като самостоятелна област, наречена Странджа. Тя обхваща освен едноименната планина, така и цялата Бургаска област.

​

Етнографски групи - Странджа е обитавана от следните етнографски групи: тронки и по-късно преселилите се рупци и загорци.

 

​

 

Музика -  те са функционално определени, като особено интересни са обредните – на обичаите „Еньова буля“, „Фúлек“ и др. Тези обреди, заедно с „Нестинарството“ са специфични за този район и представляват своеобразна „визитка“ на областта. Мелодиката и орнаментиката на песните са много специфични, а от размерите се срещат 2/4, 5/8ª, 7/8ª, 9/8ª.

 

 

 

 

Инструменти - Както и в Тракия, най-често употребяваните инструменти са гайдата, кавалът и тъпанът.

​

​

Танци - Най-характерно за Странжда е нестинарството – танцуването по жарава. В неговите тайнства обаче са посветени малцина. Хорàта са близки до тракийските, но имат собствен облик и темперамент. Женското танцуване на „филлек”, съпроводено с песен кани пролетта и носи жизнерадост и веселие. Среща се както хват за длани, така и за пояс.

​

Специфични танци

• Костадинкината (нестинарско хоро)

• Зайчешката

• Ляво хоро

​