Тракия
Обратно към картата
Тракия - Територията й обхваща тракийската равнина, областите Пловдивска, Сливенска, Старозагорска, Ямболска, Хасковска и Бургас.
Етнографски групи - тракийци е населението, живеещо между Стара планина и Родопите. Тази група се е образувала от смесването на балканци и рупци през XVII-XVIII в.
-
етнически групи - турско население в Айтос, Руен, Карнобат, Бургас и др, ромско население (представители на следните групи: тракийски калайджии, рудари, т.нар. български и турски цигани, бургуджии, т.нар. уста милет и мехтер милет, музиканти, и др.); арменци (Сливенско), айдии, загунджии, демирджии, (представящи се като Аспарухови българи), камчибойлии, агупти
-
етнолингвистични групи: българско гръкоговорящо население - каракачани
-
етноконфесионални групи - католическо българско население; българско мюсюлманско население (помаци); мюсюлманско алианско турско население;
-
етнорелигиозни групи – арменци (Сливенско), мюсюлманско алианско турско население (село Ябланово)
Музика - Повечето песни в Тракия са в бавно и умерено темпо. Безмензурната, свободно изпълнена песен е с едногласна мелодия, богато орнаментирана, с широк тонов обем. Изпълняват се различни по тематика песни – трапезни, любовни, исторически. Срещат се обредни (сватбени, „на буенек“ – момински лазарски обичай, коледарски, „на горá“ и др.), жетварски и хороводни, които се изпълняват на специални моменти.
Инструменти - Народните инструменти, които се срещат най-често в Тракия са гайдата, кавалът, гъдулката и тъпанът. На кавал свирели овчарите, докато пасели стадата си. Другите инструменти са съпровождали най-често хорáта. Епическите песни са били съпровождани от гъдулка. От средата на миналия век в Тракия се оформят малки оркестри, съставени от европейски инструменти – акордеон, кларинет, цигулка и др. Най-често са свирили по селските сватби и други празници, откъдето идва названието им – сватбарски оркестри.
Танци - Танците на Тракия отговарят напълно на нрава на хората от този край. Спокойна, кипра и плавна е играта на тракийката, събрала цялото богатство на народа. Мъжете пък, са „баш“ майсторите на танца. Изправени, горди, с много майсторлък те трополят, клякат, коленичат. Срещат се както характерни женски и мъжки хора, така и навити на девет ката големи смесени хора. Хватовете са за длани и за пояс. Темпото е умерено до бързо.
Специфични танци
-
Пайдушко
-
Трите пъти
-
Шекер Кольовата
Народни носии:
Oпис на рисунки на художничката евгения лепавцова от фонд народописен архив на института по етнология и фолклористика с етнографски музей при българска академия на науките.
Описът е изготвен от д-р Ани Кирилова, Веска Борисова, Елка Минчева
Шевици: